Маркировъчните бригади се организираха по времето когато ние бяхме студенти, от ЦС на БТС. За работа в тях се привличаха предимно студенти, тъй като заплащането бе символично, а естеството на работата изисква добра физическа подготовка, познаване на планината, правилата за ориентиране и на първо място -- любов към планината. Извършвахме маркиране на туристически пътеки с табели и блажна боя. В зависимост от метеорологичните условия на съответните места и типа на дърветата/скалите върху които е положена маркировката, тя трябва да се обновява през 2-3 до 5 години. Същото се отнася и за маркировъчните колове, които указват зимните маршрути. След идването на демокрацията, за тази и редица други дейности, май няма пари... Най-дейни участници в маркировъчните бригади бяха студентите от Софийския Университет, а в него 90% от участниците бяха физици, след тях - юристи, биолози...

Марките  изглеждаха  така  с размери 10х10 см.